Автобиография
Програми
Web Blog B
 
O Y A N   B O Y C H E
V Скинове & Fonts
Книга за Гости Игри
Лични Снимки Михаел Шумахер
Моите Приятели       Връзки
Меню
   
Инфо
 
Вашето IP:
 3.236.239.91
 
Дата и час:
20 Октомври 2021
13:43:13
 
Последна актуализация:
26 Март 2018
 
Вие сте посетител №:
10.2021г. 2631
(2021г.) (0)

Посетители - ботове:
10.2021г. 2631
(2021г.) (51464)

 
 

Valid XHTML 1.0 Transitional

 
Новини
Демокрацията изяде своите деца
Стефан Цанев, "Мравки и БОГОВЕ", Книга ТРЕТА, Глава 8
Петък, 20 Юни 2008
Винаги съм се чудил дали по времето на социализма животът на българския народ е бил по-добър от сегашния. Някои ще кажат да дефинирам по-точно "добър", ами по-сигурен, по-спокоен за нас и нашите деца. Живял съм през последните 7 години от това управление, но това са били 7 несъзнателни години, от които имам съвсем бегли спомени. Споделяли са с мен противоречиви мнения и аз за себе си и до сега нямам крайно мнение по въпроса. Не знам какво е било мисленето на хората в България преди 1944г. и след 1944г., по време на социалистическото управление, но днешното мислене на по-голяма част от хората не ми се струва нормално за XXI век. Та наскоро това ме доведе до мисълта, че може би тези 45 години социализъм в България са повлияли значително на мисленето на хората и то в отрицателна насока. Това разбира се е изцяло мое предположение.

Наскоро попаднах на думите на един от героите на Стефан Цанев от романа "Мравки и БОГОВЕ" - Богдан Кардамов. Думи изречени в първите години на българската демокрация:
Цитат
... страшно е, викаше той, когато едно правителство проваля икономиката, съсипва земеделието и унищожава културата, но много по е страшно, когато това правителство убива вярата на народа в демокрацията и го кара да тъгува за "доброто старо време" на комунистическата диктатура - това е историческо престъпление, защото може да върне историята назад - е, това повече не можеше да се търпи. Годините на еуфория и анархизъм, на митинги и дискусии бяха отминали, за да победим комунизма, беше необходима желязна партийна дисциплина и който ще да си - длъжен си да се подчиняваш, да гласуваш за, да говориш каквото трябва или да мълчиш, иначе - вън, трябваше да се печелят не само избори, но и търгове, разпродаваше се държавата, не само властта - и икономиката трябва да бъде в наши ръце, приватизацията е нашият Клондайк, климатът е суров, борбата е безмилостна, за истинска демокрация ще говорим след това, сега нямаме време...

И след това думите на Богдан Кардамов към неговия стар приятел Альоша, дошъл да го "целуне":
Цитат
Тъжно е, Альоша, но човек засуква характера си от майчината гръд, а всички ний от чия гръд сукахме? Както казва Моисей: "роденият в робство не може да бъде свободен", понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите из пустинята 40 години, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз, включително и ти, Альоша, включително и твоите хора, дето са те пратили - докато не измрем всички ние, родените в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България, Альоша, ще стане истински свободна и демократична едва след 30 - 40 години (ти може и да го доживееш), когато управлението на държавата ни се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, Альоша, умни, добри и безкористни, за едната чест ще служат на отечеството си, а колко и трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?...
Само дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви - не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата - не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на нас...

Силата на думите на героя ще усетите като прочете целия роман.

Публикувано в Лични, Общество


<< Назад
© Боян Бойчев